Двайсетте мотива

Една фигура напада две неща наведнъж, а само едното може да се спаси.

Конят е прочутият вилкаджия, защото напада полета, които никоя друга фигура не пази по същия начин, но всяка фигура прави вилица: пешка, удряща две леки фигури, дама, удряща топ и увиснал офицер, цар в ендшпила, стъпил между две пешки. Проверката не е „нападам ли две неща", а „могат ли и двете да излязат".

Фигура не може да мръдне, защото зад нея стои нещо по-ценно.

Абсолютна, когато отзад е царят — мърдането е незаконно, не просто лошо. Относителна, когато отзад е дама или топ, където мърдането е позволено и просто губи материал. Продължението е онова, което печели: вързана фигура е фигура, която не може да защитава, затова трупай още нападатели върху нея или я удари с пешка.

Връзка наопаки: ценната фигура е отпред и трябва да мръдне.

Дай шах на царя по линия с топ, офицер или дама, и каквото е стояло зад него, е твое, щом царят се отмести. Шишовете са по-редки от връзките, защото искат двете фигури вече да са на една линия с ценната отпред — затова обикновено се появяват, след като шах е принудил царя да излезе на линията.

Мърдането на една фигура разкрива нападение от фигурата зад нея.

Най-силната тактика в шаха и то с разлика, защото фигурата, която мърда, е свободна да върши нещо свое, докато разкритото нападение върши работата. Две заплахи се появяват с един ход и нито една не може да се отговори със вземане на мърдащата фигура.

Разкритото нападение е шах, така че противникът няма време за нищо друго.

Открито нападение, при което фигурата отзад дава шах. Каквото и да прави мърдащата фигура — да вземе дама, да отиде на матиращо поле, да се постави под удар — отговорът първо трябва да се справи с шаха, така че това се случва даром.

Две фигури дават шах наведнъж, така че царят трябва да мръдне. Без прикриване, без вземане.

Единствената тактика, срещу която има точно един законен вид отговор. Вземането на единия шахуващ оставя другия; прикриването на едната линия оставя другата. Затова двойният шах довежда матове, които изглеждат невъзможни — защитаващият може да има пет начина да спре всеки шах поотделно и нито един, който спира и двата.

Принуди защитник да напусне работата, която върши.

Фигура държи матиращо поле, последния ред или друга фигура. Нападни нещо, което тя цени повече, или просто вземи нещо, което трябва да върне, и защитата, която е давала, изчезва с нея. Често жертвата изглежда абсурдна, докато не забележиш какво спира да покрива вземащата фигура.

Подмами фигура — обикновено царя — на поле, където може да бъде ударена.

Нарича се и подлъгване. Жертва, която противникът е длъжен да приеме, изиграна не за да спечели материал, а за да сложи фигура някъде фатално: цар, извлечен на поле за вилица, дама, издърпана на линия с топ. Материалът се връща с лихва един ход по-късно.

Махни собствената си фигура от пътя на собственото си нападение.

Линията или полето е вярното, а собствен твой човек стои върху него. Освобождаването го мести с темпо — обикновено с шах или вземане, така че противникът да няма време да се пренареди, докато пътят се отваря.

Прекъсни линията между защитник и онова, което пази.

Постави фигура — често пожертвана — точно между топ и полето, което той пази. Защитникът е още на дъската, още номинално защитава и вече не може. Рядко, и един от най-трудните за виждане модели, защото прекъсващата фигура обикновено прилича на груба грешка.

Фигура действа през друга фигура, по линията, която ще заеме после.

Топ, защитаващ собствената си фигура през вражеска, или нападащ през такава. Още нищо не се случва; важно е какво става в мига, в който фигурата помежду мръдне или бъде взета. Разпознаването на рентген обикновено е онова, което прави едно вземане, „губещо материал", да не губи.

Ходът между другото: преди да вземеш обратно, направи нещо по-принудително.

От немското Zwischenzug, „междинен ход", и най-честата единствена причина пресметната линия да излезе грешна. Очакваш връщане на вземането; вместо това идва шах или по-голяма заплаха, а докато вземането се случи, позицията се е променила. Търси такъв всеки път, когато една последователност изглежда форсирана.

Самото задължение да мръднеш е проблемът.

Всеки законен ход влошава позицията, а пропускане не е позволено. Предимно ендшпилна идея — царските и пешечните окончания се решават от нея — и причината „опозицията" да значи нещо: който е длъжен да се отмести пръв, губи полето. Почти единственото положение в шаха, в което правото на ход е тежест.

Цар, затворен от собствените си пешки, матиран по първия ред.

Най-честият мат между играчи, които са рокирали и са оставили пешките на мира. Рядко се появява като мат на дъската — появява се като заплаха, която печели материал, защото всеки защитен ход трябва да продължи да пази реда. Цялото семейство отклоняващи тактики съществува, за да махне тази охрана.

Кон матира цар, ограден от собствените му фигури.

Краят на завещанието на Филидор: жертва на дама на g8, топът взема, конят на f7 дава мат, а царят е обкръжен от своите. Рядко в истински партии и въпреки това си струва да се знае, защото моделът е онова, което те кара да погледнеш един ъгъл и да преброиш полетата за бягство.

Нещо е просто незащитено и може да бъде взето.

Не е бляскаво и решава повече партии от всичко останало в този списък, взето заедно. Повечето загуби под 1800 са единият играч да вземе безплатна фигура, която другият е спрял да гледа. Навикът, който го оправя, е да провериш кое е свободно — и при двата цвята — преди всеки ход.

Фигура няма безопасно поле и може да бъде подгонена на спокойствие.

Обикновено офицер, взел пешка, която е трябвало да остави, или кон, тръгнал на набег. Тактиката не е един удар, а притискане: отнемаш полетата едно по едно и фигурата пада без нужда от жертва.

Печелившият ход не е шах, не е вземане и не е заплаха.

Причината силните играчи да намират комбинации, които другите пропускат. След форсирана последователност отговорът е скромен ход, който отнема последното поле за бягство, и той е невидим за всеки, който смята само шахове и вземания. Ако позицията изглежда печеливша и нищо форсиращо не върши работа, потърси тихия.

Дай материал за нещо, което струва повече от материал.

Време, линии, полета или положението на вражеския цар. Истинската жертва не е залог; тя е сметка с конкретен край. Онова, което дели работещата от неработещата, почти винаги е дали защитаващите фигури могат да се върнат навреме.

Пешка близо до произвеждане променя колко струва всяка друга фигура.

Пешка на седмия ред не е пешка; тя е дама, която трябва да бъде наблюдавана от нещо, а това нещо вече не е свободно. Повечето ендшпилни тактики всъщност са за напрежението между това да спреш една пешка и това да правиш каквото и да е друго.